оратор
оратор
child-1293438_640
оратор
оратор
оратор
оратор
child-1293438_640
оратор
оратор

Как да си добър оратор (разказвач) в 5 стъпки

Време за прочитане на статията: 5 минути

Как да бъдете добър оратор?

Чували сте, че умението да се разказват увлекателни истории е важно както в бизнеса, така и в живота. Това е мощен инструмент, който има трайно въздействие.

Но защо? И как можете да станете по-добри в това?

Днес ще обясня ефекта на добрия разказ върху нашия мозък.  Ще ви дам и пет съвета за това как да станете по-добър разказвач на истории.

Били ли сте някога в публиката, докато някой разказва история на сцената? Може би по време на разговор в стил ТЕД, или стенд ъп комедийно шоу? Забелязвате ли как се усеща магията във въздуха?

Това не е магия. Това е неврология.

В едно изследване на Принстънския университет учените са открили, че когато слушате добре разказана история, частите от мозъка, които отговарят на историята са тези, които биха били активни, ако сте били действителна част от историята. Така че, когато някой говори за аромата на кафе, което е прясно изпечено, частта в мозъка ви, която отговаря за миризмите се активира мигновенно.

Ако ви разказват за хващането на някакъв предмет – моторният ви кортекс отговаря, по-конкретно частта, свързана с движението на ръцете.

Още по-впечатляващо: този ефект се случва и на човека, който разказва историята. Така че, ако историята се разказва на живо, мозъкът на разказвача и тези на слушателите започват да се синхронизират един с друг! Това е магията, която чувствате в една стая или група, когато историята се разказва добре и публиката е пленена от нея.

Едно от обясненията за това са огледалните неврони. Огледалните неврони са тип мозъчни клетки, които се активират, както когато правим действие, така и когато видим, че някой друг прави същото действие. Вярва се, че това е причината, поради която се прозяваме, когато видим някой друг да се прозява – и вероятно е причината за това защо се чувстваме съпричастни.

Когато някой разказва история, мозъкът ни реагира така, сякаш сме част от самата история и така усещаме как изграждаме силна връзка с разказвача.

И така, какъв е най-добрия начин да създадете тази връзка с публиката си, когато разказвате истории?

# 1. Да си добър оратор – Не коментирайте, а описвайте!

За да накарате мозъците на вашата аудитория да реагират така, сякаш са част от историята. Tрябва просто да опишете какво се е случвало с вас в момента, в който това се е случвало, като не е необходимо да добавяте мнения или контекст.

Мислете за разказването на история, като на това да сте режисьори на филм, който се случва в главите на слушателите ви. Добавете детайли в детайлите. Отговорете на въпросите – Как изглеждаше? Какво се случваше? Кой е бил там? Какво казаха?

# 2.Да си добър оратор – Използвайте сензорна информация

Направете своите описания богати. Активирайте сензорната кора на слушателите си, като се фокусирате върху миризмата, докосването, звука и чувствата в историите си.

Упражнете се като опишете с тази снимка:

 

Какви думи бихте използвали?

Да кажем, че разказвате за това как сте прекарали своята неделна сутрин. Използвайте възможно повече прилагателни.

Кои думи бихте избрали: чаша топло кафе, ароматно, вкусно; уютно, меко одеало; вълнуваща книга?

Какво бихте добавили?

# 3. Да си добър оратор – Запълнете историите си с емоции

Най-голямата грешка, която хората правят при разказването на истории е да изключват от разказа си, това как се чувстват или как са се чувствали. Когато включите емоциите в една история, огледалните неврони на вашата аудитория ще ги накарат да усещат и те тези емоции.

Когато изпитваме съпричастност, мозъкът ни освобождава окситоцин, „свързващия хормон“, който води до чувство на връзка и доверие.

Освен това учените са открили, че когато преживяваме емоционално заредено събитие, нашата амигдала освобождава допамин, който помага при обработката на информация и спомага за паметта.

Така че, ако искате хората да ви вярват повече и да помните какво сте казали, включете емоции в разказването на истории!

Нинджа съвет:

За да увеличите вероятността да активирате огледалните неврони на аудиторията си, вместо просто да назовете емоцията, която изпитвате, опишете как тя физически се усеща от тялото ви. Така че, вместо „аз бях щастлив“, може да кажете: „Имах чувството, че топлина се движи се през гърдите ми и не можех да спра да се усмихвам“.

 

 

# 4. Да си добър оратор – Редактиране, редактиране, редактиране!

Да разказвате истината в твоите истории не е същото, като да казвате ВСИЧКО!

Джон Медина, най-продаваният автор и молекулярен биолог в „Ню Йорк таймс“, откри, че мозъкът има много кратък период на внимание. Затова е важно да се уверите, че всяка част от вашата история има определено място.

Помислете за това, което най-много искате да изпъкне в историята си. След това включете подробности, които поддържат това и изключете почти всичко останало. Има ли значение, че сте имали простуда в този ден? Не? Изключете го. Важно ли е майка ви е носила червено сако? Да? Това може да остане в историята.

Друго, което Медина разбира, е че това, на което обръщаме внимание са емоциите. Като се има предвид отделянето на допамин и окситоцин, това не е изненада! Така отново емоционалното ви състояние е детайл, на който си заслужава да акцентирате.

# 5 Да си добър оратор – Не издавайте развръзката предварително!

Когато разказвате една история, придържайте се към хронологичния ред, в който са ви се случвали моментите, за които говорите в реалния живот. С други думи, не давайте подробности, които вие самите не сте знаели в даден етап от историята, докато не сте разбрали за тях действително. Като издадете какво ще се случи по-късно, ще загубите напрежението в историята си и елемента на изненада у публиката.

Например, ако разказвате история за интервю за работа и добавите: „В този момент не осъзнавах, че вече са отдали работата на някой друг“. По този начин, публиката спира да очаква да чуе какво ще се случи в резултата на това интервю. Това е важно, тъй като според изследванията на Пол Й. Зак, напрежението е един от ключовите аспекти на задържането на вниманието в историите.

Като предварително издавате информация, губите това напрежение.  А то е от съществено значение за създаването на емоционален резонанс между разказвача и публиката.

В обобщение

Когато разказвате една история, не забравяйте да оставите настрани мислите и мненията си. Придържайте се  към важните подробности и се съсредоточете върху сетивното описание и емоциите. Запитайте се: „Как изглеждаше това?“ и „Как се почувствах?“ 

Ако искате и вие да научите повече за това как може да подобрите презентационните си умения, последвайте страницата на “Наука за хората” във Фейсбук, за да научите първи за предстоящи обучения!

За още полезни статии->

Източник: Ванеса Ван Едуардс

КОМЕНТИРАЙ И ЗАДАЙ ВЪПРОС

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *