рисунки на два мозъка

Подсилете силата на мозъка си чрез движение

Искате ли да подсилите силата на мозъка си? 

 

В момента всички хора са затворени у дома заради настъпилата кризисна ситуация. Това съответно е свързано с много седене на дивана, лежане и като цяло липса на достатъчно движение. Съгласни сте, че е така, нали? Но бъдете честни със себе си, колко физически активни сте били преди това?

Не седяхте ли 8 часа дневно пред компютъра в офиса и след това си лягахте уморени на дивана у дома?

Успявате ли всеки ден да направите препоръчителните 10 000 крачки и колко често спортувате седмично?

 

Вероятно сега се питате защо в статия посветена на мозъка, започваме с темата за обездвижването. Сега ще разберете защо.

 

За да разберете причината, заради която нашият мозък е еволюирал толкова много от времето на пещерните хора до сега, е важно да разгледаме аспекта свързан с движението. Нашето тяло е една хармонична система, а не работещи независимо една от друга части, затова не е учудващо, че мозъка ще се повлияе от това какъв начин на живот водите. 

 

Известният молекулярен биолог Джон Медина разказва още:

 

Като начало, ние не сме привикнали да седим по осем часа дневно зад бюро. От еволюционна гледна точка нашите мозъци са се развили в хода на физическо натоварване, докато сме извървявали по цели 12 мили дневно. Мозъкът все така си иска това натоварване, особено при водещо заседнал живот население като нашето. Ето защо физическите упражнения увеличават силата на мозъка при хора, водещи заседнал живот.

Спортуващите превъзхождат „кашкавалите“ в областта на дългосрочната памет, логичните разсъждения, вниманието и решаването на проблеми. Убеден съм, че включването на физически упражнения в осемте часа работа или училище би било единствено нормално„

 

 

Интересно, нали?

 

 

Оцеляват само най-приспособимите

 

Въпреки че голяма част от нашата еволюционна история е обгърната от противоречия, единственият факт, признаван от всеки палеоантрополог на планетата, може да бъде обобщен в две думи: Ние сме се движили. Много.

Когато джунглите, предлагащи изобилна храна, започнали да се свиват, от което предлагането рухнало, ние сме били принудени да скитаме из все по-безводния пейзаж в търсене на дървета, от които да си наберем вечеря. Със засушаването на климата тези влажни ботанически „автомати за храна“ изобщо изчезнали.

Вместо да се движим нагоре и надолу сред сложна дървесна среда в три измерения, което изисквало много ловкост, ние сме започнали да крачим напред и назад из безводните савани в две измерения, което изисквало много издръжливост.

 

„Около 10 до 20 километра на ден при мъжете – казва прославеният антрополог Ричард Рангам, – и около половината от това при жените“.

 

Това е разстоянието, което учените изчисляват, че сме покривали всекидневно тогава – до 12 мили на ден. Което означава, че нашите чудни мозъци са се развили не докато сме киснели бездейно, а докато сме се изразходвали физически. Първият истински маратонец от нашия вид е бил един пакостен хищник, известен като Хомо еректус. Веднага щом семейството на Хомо еректус еволюирало – преди около 2 милиона години, – той започнал да шета из къра.

Преките ни предшественици, Хомо сапиенс, скоро направили същото, започвайки в Африка преди 100 000 години и достигайки Аржентина преди 12 000 години. Някои изследователи са на мнение, че сме разширявали диапазона си с по 25 мили годишно – нещо нечувано.

 

Подвигът е впечатляващ, като се има предвид природата на света, обитаван от нашите предци.

 

Те са прекосявали реки и пустини, джунгли и планински вериги, и то без помощта на карти, а най-често и без сечива. По-късно те създали презокеански кораби, без да използват колелата или металургията, и после пътували нагоре и надолу по Тихия океан само с най-първобитни навигационни умения.

Нашите предци непрекъснато са срещали нови източници на храна, нови хищници, нови физически опасности. По пътя те редовно се наранявали, хващали странни болести, раждали и отглеждали деца, всичко това без да използват учебници или съвременна медицина.

Като се има предвид, че в животинското царство сме относително слаба работа (нямаме дори достатъчно козина, за да оцелеем в умерено мразовита нощ), значението на тези данни е, че или сме пораствали във върхова физическа форма, или изобщо не сме пораствали. Те също така ни казват, че човешкият мозък е станал най-мощният в света в условия, където движението е било постоянно присъствие.

Ако нашите уникални познавателни способности са били изковани в горнилото на физическата активност, възможно ли е физическата активност все така да влияе върху познавателните ни способности?

 

1. За седенето на дивана и остаряването

 

Независимо на колко години сте в момента, вероятно искате да бъдете здрави и да изглеждате добре дълги години.

Ако не беше така, то вероятно нямаше да четете тази статия 🙂

Учените са открили, че хората, които са физически активни в последствие остаряват „сполучливо“ и са умствено далеч по-бодри от своите връстници.

Така че, ако искате да бъдете с остър като бръснач ум до дълбока старост – ставайте от дивана и се раздвижете!

 

 

нинджа съвет

 

 

Търсте ли начин да се справите със стреса?

Не оставяйте психологическите си нужди на заден план, свържете се с нас и се запишете за индивидуална консултация!

 

 

2. Добра физическа форма = добра умствена форма

 

Това не е просто кухо твърдение, а извод базиран на всевъзможни научни изследвания. Те всички потвърждават, че в сравнение със своите връстници, възрастните хора, които са в по-добра физическа форма са и в по-добра умствена форма.

Т.е., ако един човек цял живот води активен начин на живот, може да има смайващо предимство пред останалите с напредването на възрастта и да има освен добра физика, а и много добре работещ мозък.

 

Активно спортуващите имат преднина пред обездвижените в редица области, ето и няколко от тях:

  • дългосрочната памет
  • логични разсъждения
  • фокусиране на вниманието
  • решаването на комплексни проблеми
  • флуидна интелигентност (способност за бързо и абстрактно мислене; импровизиране)

 

Иначе казано физическите упражнения могат да подобрят не само фигурата ви, а и куп други способности, които да са от полза както, за да се справяте по-добре в ученето, а и на работното място. Независимо дали сте на 15 години или на 50, никога не е късно да започнете!

 

3. Има ли как да поправим щетите?

 

Вероятно сега се питате дали има как да промените своя начин на живот, да станете много по-активни и това да се отрази на вашите когнитивни умения.

Краткият отговор е „Да“.

 

Ето научната обосновка, която потвърждава това:

 

„Изследователите събрали група „кашкавали“, измерили мозъчната им дейност, подложили ги на тренировки известен период и после пак измерили показателите. Неизменно констатацията била, че когато „кашкавалите“ са записани за някаква аеробна тренировъчна програма, всичките им умствени способности започват да възкръсват.

Положителни резултати се наблюдавали дори сред такъв къс период като четири месеца. Същото било и с деца в училищна възраст. В едно неотдавнашно изследване група деца бягала за здраве по 30 минути два-три пъти седмично. След 12 седмици познавателните им функции се подобрили значително в сравнение с нивото преди да започнат бягането. Когато тренировъчната програма била спряна, оценките на децата отново паднали до нивото от преди експеримента. Учените открили пряката връзка. „

 

Изглежда, че физическите упражнения могат да променят всичко за по-добро.

 

4. Какво НЕ трябва да правите

 

Важно е да имате предвид, че всеки човек е строго индивидуален и не бива да променяте драстично начина си на живот от крайно обездвижване към много натоварващи тренировки. Винаги трябва да се консултирате с лекар, за да съобразите здравословното си състояние и подхода, който да предприемете.

 

За да бъде една промяна дългосрочна и да стане тя част от живота ви, то е важно да започнете с малки стъпки, но да проявите постоянство. Само така ще можете да се приспособите към нововъведенията.

 

Целта не е да тренирате до припадък два дни, а после да зарежете всичко, защото това ви е изтощило до краен предел. От друга страна прекаленото физическо натоварване и изтощението могат да нарушат познавателната дейност. Данните просто сочат факта, че програма от упражнения е необходима. Физическата активност, както ни подсказва опитът от милиони години, прекарани в скитане из горите, се отразява добре на мозъка.

 

5. Физическите упражнения и умствените разстройства

 

Могат ли физическите упражнеия да се използват като лечение на депресия, старческа деменция, Алцхаймер? Това са се запитали и учените. След като на много места по света били проведени експерименти, обхващащи хиляди хора, често наблюдавани десетилетия наред, резултатите са ясни. Целоживотният риск да развиете обща деменция спада буквално наполовина, ако се подлагате на леки физически натоварвания в свободното си време. Ключът изглежда са аеробните упражнения. При болестта на Алцхаймер ефектът е дори още по-голям: такива упражнения намаляват риска да развиете тази болест с над 60 процента.

 

 

Личностни разстройства на работното място – или защо е много вероятно шефовете да имат психопатски наклонности

 

 

6. Колко физически активни да бъдем?

 

Джон Медина дава отговор на този въпрос:

Изследователите сочат, че трябва да спортувате под някаква форма само два пъти седмично, за да имате полза. Повишете натоварването до 20-минутна разходка всеки ден и ще намалите риска от мозъчен удар – една от най-често срещаните причини за умствени заболявания сред хората от третата възраст – с 57 процента. „

С тази статия искаме да ви приветстваме да не допускате карантината да ви позволява да търсите оправдания, за да не бъдете активни! Можете да правите редица упражнения у дома, според вашия вкус и възможности. Независимо дали става дума за йога, каланетика, аеробика, бокс, лицеви опори и т.н… Има редица безплатни видеа с упражнения в YouTube, които да ви вдъхновят.

 

 

Движете се, за да бъде мозъкът ви здрав и активен, а тялото ви изпълнено с живот!

 

 

 

нинджа съвет

 

Искате ли да разберете повече за това как мозъкът обработва социални сигнали?

Не оставяйте повече нищо само на догатки и предположения… Бъдете в пълен контрол над това какви послания изпращате.

Запишете се на курсът ни по социални умения ANIMUS и разгърнете напълно вашия потенциал!

 

 

 

Източник: В статията са използвани цитати от книгата „12-те правила на мозъка“ Джон Медина – издателство „ИЗТОК-ЗАПАД“

 

👁 Мислите ли, че някой ваш  близък или приятел ще намери тази статия за полезна? Изпратете му я! 🙂

Последвайте страницата на “Наука за хората” във Facebook и LinkedIn!

За още полезни статии->

КОМЕНТИРАЙ И ЗАДАЙ ВЪПРОС

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

nineteen + nine =

Приемам Privacy Policy