Психология на киберпрестъпленията

Психология на киберпрестъпленията – разберете какво се крие зад мотивите на едно киберпрестъпление

Психология на киберпрестъпленията – по достъпен и ясен начин ще ви запознаем с все по-често срещан вид престъпление

Оценка на престъпленията

Обикновено това е действие насочено срещу конкретен човек. Често дори е провокирано от самия него. Извършителят го приема като вид заплаха и решава чрез противоправното деяние да го накаже като се търси показност на надмощие и власт. Така, за да бъде подходящ за профилиране, криминалният акт е необходимо да бъде насилствен или да носи потенциална заплаха за нанасяне на вреда над жертвата.

В контекста на темата става въпрос за всички видове киберпрестъпления, тъй като макар и с различна мотивационна установка крайният ефект е винаги нанасяне на вреда – психическа, материална или дори и физическа. Приема се, че извършителят по време на деянието има променено състояние на когнитивните способности и/или на афективното състояние. Това дава отражение върху начина на извършване на престъплението и последиците от него.

Oтчитат се фактори като:

• фантазност (особено при педофили и сексуални насилници)
• завист (при различен тип хакери)
• конфликти (главно при кибертерористични атаки)
• психопатологии
• употреба на алкохол и наркотични вещества
• междуличностни отношения (често при различен тип социални престъпления като следене, дебнене, отправяне на заплахи)
• ситуационни елементи и обстоятелства (особено при различен тип интелектуални и материални кражби)
• и други

Специфично внимание се отделя на елементите и нивото на агресия, на вида темперамент и на стресогенните фактори.

При профилирането това винаги дава отражение и служи за отключваща сила за даденото престъпно или девиантно действие.

• Стрес

Тъй като всеки притежава собствена индивидуалност, то и личностната предразположеност към стрес има различни параметри. Стресорът се приема за събитие или преживяване, което не може да бъде преработено рационално и което носи със себе си чувство на неудовлетвореност, несправедливост и фрустрация.

Затова се отделя голямо внимание на два типа поведение, предложени от психолозите М. Фридман и Р. Роузман през 1974 г. Те биват наречени поведение „тип А“ и „тип Б“. Първото е характерно за лица, които са с високи нива на скрита агресия и които проявяват нетърпеливост, конкурентост и съревнование при повечето ситуации. Индивидите с поведение „тип Б“ са склонни да оценяват различните кризисни събития и житейски несгоди като мотивационни фактори, които им помагат за адаптацията им към околната среда.

По този начин те активно използват психологическите си и социални ресурси за справяне със стресогенните събития, което ги прави по-адаптивни и устойчиви. Хората, предразположени към криминални деяния по-често са от първият тип. Това се дължи на неспособността им за адекватна самооценка, недобре изградена Егоидентичност, както и завишените им очаквания към околните. Към тази група спадат и повечето извършители на компютърни престъпления.

• Агресия

Когато се говори за девиантност едно от първите неща, които изникват в представата за това понятие, е високата агресия и агресивните отговори към дадена ситуация, личност или просто като начин на поведение. Популярно в американската общественост е обяснението на агресията като вроден инстинкт за борба и като енергия, която бива натрупана в течение на времето.

Колкото повече се е натрупала, толкова по-малък стимул е необходим за нейното задействане, което води до открито агресивно поведение.

Ако е изминало достатъчно време от последния ѝ изблик, то откритата агресия може да се появи спонтанно без видим задействащ фактор като основната цел е да бъде изразена. Л. Бърковиц (1962) смята, че стимули, които са редовно асоциирани с агресията могат постепенно да придобият способността да предизвикат агресивни действия в предварително провокирани хора. Според него фрустрацията бива предизвикана от гняв, който сам по себе си не води до открита агресивност, а само до готовност и нагласа да се реагира враждебно в даден момент.

Той постулира, че за да се прояви открита агресия трябва да има подходящи релевантни знаци като хора, места или различни предмети, които са свързани с настоящи или отминали провокатори на гняв (Berkowitz, 1962). За извършителите на компютърни престъпления такива могат да бъдат дори качването на определена информация, особено в социалните мрежи, която да служи за стресогенен фактор от страна на самият извършител и да провокира в него такъв тип действие. Според Е. Арансън (2009) обикновено има три начина за освобождаване на агресивността.

Последният е чрез непосредствена агресия

Когато личността се нахвърли върху човека, който е причинил раздразнението ѝ, искайки и успявайки да го нарани, да му причини неприятности, да злослови по негов адрес и други прояви, обикновено свързани с асоциално и девиантно поведение (Арансън, 2009). Съотнасяйки последния пример към компютърните престъпници, голяма част от тях извършват атаките си главно за да обидят, наранят или оскърбят дадена личност с цел задоволяване на собствените си нужди от признателност, контрол и подчинение на околните.

Използвайки този тип агресивни методи компютърът се явява само медиатор на действията им като от основно значение е ценностната нагласа и готовността за определен тип отреагиране. Косвената агресия е доста характерен пример за това. При нея агресивните действия са плод на въздействието на друг индивид или група хора върху поведението на агресора.

Психология на киберпрестъпленията – въздействия

Индиректните въздействия включват манипулативни послания, заплахи или демонстрации. Киберпрестъпниците главно поради естеството на престъпленията и това, че няма реализиран физически контакт осъществяват различен тип косвена агресия, която може да варира по отношение на интензивността си.

Друг тип агресивност, използвана при осъществяването на компютърни престъпления е инструменталната. Тя е вид инструмент, чрез който личността удовлетворява свои потребности или постига поставените си предварително цели.

За разлика от вербалната, включваща различен тип обиди, заплахи и нега тивни оценки, главно чрез анализ на чуждото поведение, при инструменталния тип агресорът предварително знае какво иска да постигне и прибягва до похвати, които са му познати. Освен собствените си действия, той може да използва като инструмент и психологическите нагласи на другите хора с цел да ги манипулира за постигане на собствени желания, амбиции и цели.

• Агресивно поведение

В исторически план всички социални общности имат в себе си заряда на деструктивната форма на поведение, свързана със съзнателното желание на индивида за нанасяне на физическа или психическа вреда, стигаща до унищожение или самоунищожение. В психология на девиантното поведение обаче този феномен се разкрива чрез агресивното поведение.

Данни за неговото присъствие в обществото, независимо от опитите на различните школи за нейното обяснение, съществуват още в древността. Приоритетно е описанието на агресивните действия, които се оценяват от гледна точка на морала и нравствените ценности.

То започва да се представя като структура, съдържаща в себе си  агресивни нагласи, отношения, оценки и агресивни действия, като се търси връзката между тях. Изхожда се от факта, че трябва да се разграничават две основни понятия – агресия и агресивно поведение. При компютърните престъпници последното може да бъде провокирано от различен тип фактори като:

▶ Установени смущения в социализацията на личността, водещи до промяна на нагласи, цели, мотиви, ценности, убеждения и емоции

Това може да се наблюдава при всички видове, но е особено изразено при педофилите, сексуалните насилници и разпространителите на порнография.

▶ Привикване на отделната личност към стереотипа на поведение, имащо в основата си противообществен характер

Т.е. демонстрацията на агресивни механизми води до включване в поведението на т.нар. агресивни стереотипи като поведенчески актове, ориентирани към използването на агресия и антисоциални изяви в различни ситуации. Например при различен тип кражби и измами било то чрез използването на компютърни технологии или на традиционните методи на извършване.

▶ Агресивното поведение се разглежда като стереотипно, но носещо в себе си силно емоционално напрежение

Лицата, които го прилагат имат висока тревожност, нисък праг на търпимост, затруднения в оценяване на актуалната ситуация, както и стремеж за доминиране в нея, проява на упоритост и липса на отстъпчивост.

Често при кибершпионаж, следене, тормоз, неправомерно проникване и разпространение на данни, в оценката за възприемането на другия човек се включват критерии, които не се отнасят до неговите личностни характеристики, а до оценката на неговите действия като враждебни. Стереотипността предполага и невъзможността друг вариант на поведение да се окаже актуален.

Т.е. установява се разминаване между собствените оценки и оценките на другите хора, което води до преживяване на безсилие и безпомощност от страна на извършителя. За избягването на тези чувства се предприема действие, което да намали техния интензитет.

▶ Проявата на агресивност води до ограничаване на социалните интеракции

Често такъв тип индивиди живеят много повече във виртуалния свят, със своят виртуален Аз, приятели и поведение, отколкото в реалния, което води до ограничаване на реалните социални контакти или тяхното избягване.

Това може да доведе до чувство на неудовлетвореност от общуването с околните и тяхното възприемане като противници, а оттам и желанието за победа и/или конфронтация с тях.

Обобщено може да се твърди, че когато в поведението е налице агресия и когато тя е активна, то самоконтролът бива намален, т.е. колкото по-висока е агресивността, толкова по-нисък е самоконтрола. Оттам действията на индивида стават реактивни и той предпочита преустановяване на взаимодействието си с околните.

Така агресивните действия, съпроводени с антисоциални прояви, особено когато се прилагат активно, променят психологическите характеристики на личността, като я подтикват да бъде:

• неотстъпчива
• злонамерена
• злопаметна
• трудно да извършва логически ситуативни връзки
• често от страха си за неуспех да прилага жестокост

• Темперамент

Разликите в поведенческите стереотипи и цялостния характер на отделните лица:

• техните предпочитания
• нагласи
• потребности
• мотиви могат да бъдат обяснени с термина темперамент

Започвайки от Хипократ и стигайки до Кречмер, Юнг и много други, търсенето на онази част, която би могла да обясни поведението, респективно характера на даден индивид продължава и до днес.

Изследвайки и анализирайки го, се стига до възгледа, че много от извършителите на различен тип девиантни, също така и делинквентни прояви притежават характерни черти, които ги отличават от останалата популация:

• избухливост
• затвореност
• изолация
• неуравновесеност
• слабо изградена Аз-концепция с високи нива на егоцентризъм
• агресия
• напрежение и емоционална лабилност

Но и слабост са характерни черти за различен тип извършители на киберпрестъпления. Психология на киберпрестъпленията – главно измамници и лица, осъществяващи психологически атаки върху жертвите си като:

• следене
• заплахи
• дебнене
• тормоз
• разпространение на порнографски материали

 

 

Възползвайте се от нашите базирани на психологията обучения и  индивидуални консултации

Наука за хората – ПОДКАСТ

Източник: В статията са използвани части от книгата : Киберпсихоология – поведенчески аспекти, Астра Манасиева , издателство Изток-Запад

Мислите ли, че някой ваш  близък или приятел ще намери тази статия за полезна? Изпратете му я! 🙂

Последвайте страницата на “Наука за хората” във Facebook и LinkedIn!

За още полезни статии->

Ина

Ина Иванова е организационен психолог и съосновател на „Наука за хората“ – компания, която предоставя обучения и консултантски услуги в сферата на ефективото общуване, невербалната комуникация, изграждането на имидж. Работи с действащи политици, популярни личности, мениджъри и предприемачи.