Разпознаване на агресивните цели
Разпознаване на агресивните цели – в края на статията ще научите как да разпознавате един от най-опасните типове личности
Разпознаване на агресивните цели – защо е важно да променим подхода си и да погледнем от друга гледна точка, ще потърсим отговорите от психолога д-р Джордж Саймън:
Приемането колко фундаментално е за хората да се борят за нещата, които искат, и по-дълбокото осъзнаване на неуловимите, прикрити начини, по които те могат и наистина се бият в толкова много от всекидневните си начинания и взаимоотношения, може значително да разшири хоризонтите на съзнанието.
Научаването как да се разпознава агресивният ход, когато някой го прави, както и как да се държи човек в многото битки на живота се оказва най-овластяващото преживяване за жертвите на манипулации. Това е пътят, по който те в крайна сметка се освобождават от доминацията и контрола на своя манипулатор и получават така необходимия тласък за собствената си самооценка.
Разпознаването на присъщата агресия в манипулативното поведение и осъзнаването на хлъзгавите, скрити начини, по които манипулативните хора предпочитат да ни нанасят вреда, е изключително важно. Неразпознаването и липсата на правилно назоваване на техните прикрити агресивни ходове карат повечето хора да интерпретират погрешно поведението на манипулаторите. И следователно да не им реагират по подходящия начин.
Разпознаването кога и как манипулаторите се борят с вас е от фундаментално значение за добрите резултати във всякакъв тип среща с тях.
За съжаление професионалистите от областта на психичното здраве и лаиците често не успяват да разпознаят агресивните цели и действия на другите
Това до голяма степен се дължи на факта, че ние сме предварително програмирани да вярваме, че хората проявяват проблемни поведения само когато са притеснени вътрешно или са тревожни за нещо. Освен това сме научени, че хората са агресивни само когато са атакувани по някакъв начин. Следователно дори когато интуицията ни казва, че някой ни атакува, при това без основания, или просто се опитва да надделее над нас… не ни е лесно да приемем това.
Обикновено започваме да се чудим какво вътре в него го притеснява толкова сериозно, като го кара да действа по такъв разстройващ начин. Може дори да се чудим какво може да сме казали или направили, че да го „накараме да се чувства заплашен“. Възможно е да се опитаме да анализираме ситуацията до безкрай. Вместо просто да реагираме на атаката.
Почти никога не мислим, че човекът просто се бори, за да получи нещо, което иска, да наложи своето или да вземе надмощие. Когато го разглеждаме предимно като наранен по някакъв начин, се стремим да разберем, вместо да се погрижим за себе си. Не само имаме проблеми с разпознаването на начините, по които хората са агресивни, но имаме трудности и с разпознаването на отчетливо агресивния характер на някои личности.
Наследството на Зигмунд Фройд има много общо с това положение на нещата
Теориите на Фройд (и теориите на другите, които развиват неговото дело) силно са влияели върху психологията и свързаните социални науки в продължение на дълго време. Основните принципи на тези класически (психодинамични) теории и тяхното отличително понятие – невроза – са проникнали дълбоко в общественото съзнание. А редица психодинамични термини са нахлули във всекидневния език. Тези теории освен това обикновено разглеждат всеки – поне в известна степен – като невротичен.
Невротичните лица са прекалено потиснати хора, които страдат от необоснована и прекомерна тревожност (т.е. неспецифичен страх), вина и срам, когато стане дума за действие въз основа на техните базисни инстинкти. Или за опити за задоволяване на основните им желания и потребности.
Зловредното въздействие на свръхобобщаващите наблюдения на Фройд върху малка група твърде потиснати хора в широк набор от допускания за причините на влошеното психично здраве на всеки не може да се подчертае в достатъчна степен . Тези теории обаче толкова са проникнали в мисленето ни за човешката природа и особено в теориите ни за личността. Когато повечето от нас се опитат да анализират характера на някого, автоматично започват да мислят от гледна точка на страховете, които биха могли да го правят тревожни. Tиповете защитни механизми, които той използва, и какви типове психологически заплашителни ситуации той може би се опитва да избягва.
Нуждата от нова психологическа гледна точка за разпознаване на агресивните цели
Класическите теории за личността са разработени по време на крайно репресивен период. Ако Викторианската ера има мото, то би било: „Дори не си помисляй за това!“.
В такива времена човек би очаквал неврозата да е по-разпространена. Фройд лекува хора, които са толкова обременени с прекомерен срам и вина заради първичните си нагони, че някои стават хистерично слепи. Така че да не се подлагат на риска съзнателно да хвърлят похотлив поглед към обектите на желанието си. Времената със сигурност са се променили. Днешният социален климат е много по-либерален.
Ако нашето време имаше мото, то би било нещо като увещанието от една популярна на времето телевизионна реклама: „Просто го направи!“.
Много от проблемите, представящи се на вниманието на професионалистите от областта на психичното здраве днес, не са толкова резултат на неразумните страхове и задръжки на хората, колкото на дефицит в самоконтрола на хората върху базисните им инстинкти.
По-просто казано: от терапевтите все по-често се иска да лекуват хора, страдащи от твърде малко (противопоставено на твърде много) невроза (т.е. хора с някакъв тип характерово разстройство)
В резултат класическите теории за личността и съответните техни предписания за оказването на помощ на разстроените лица да постигнат по-добро психично здраве са се оказали с ограничена стойност, когато се работи много от днешните разстроени характери.
Някои професионалисти от областта на психичното здраве вероятно трябва да преодоляват значителна предубеденост, за да могат по-добре да разпознават и да се справят с агресивното или скрито агресивното поведение. Терапевтите, които са склонни да разглеждат всеки вид агресия не като проблем сама за себе си. A като симптом на лежаща в основата ѝ неадекватност, несигурност или несъзнаван страх.
Може да се фокусират толкова целенасочено върху предполагаемия вътрешен конфликт на пациента си, че да пренебрегват агресивните поведения, които са най-отговорни за проблемите. Терапевтите, чиято подготовка ги е свръхиндоктринирала с теорията за неврозата, е възможно неправилно да поставят в рамка представените им проблеми.
Например те може да приемат, че човекът, който цял живот агресивно е преследвал независимост. Съпротивлявал се е на верността към другите и е вземал каквото може от взаимоотношенията. Без да се чувства задължен да даде нещо от себе си, трябва задължително да компенсира някакъв страх от интимност.
С други думи, те ще възприемат грубия, малтретиращ борец като ужасèн човек, който бяга, възприемайки погрешно същностната реалност на ситуацията
Нито е уместно, нито е полезно да се свръхгенерализират характеристиките на невротичните личности в опит да се описват и да се разберат всички типове личности. Трябва да престанем да се опитваме да дефинираме всеки тип личност чрез нейните най-силни страхове от основните начини, по които тя се защитава. Имаме нужда от напълно различна теоретична рамка, ако искаме наистина да разберем.
Възползвайте се от нашите базирани на психологията обучения и индивидуални консултации
Наука за хората – ПОДКАСТ
Източник: В статията са използвана част от книгата : „Манипулаторите“ – Джордж Саймън , издателство Изток-Запад
Мислите ли, че някой ваш близък или приятел ще намери тази статия за полезна? Изпратете му я! 🙂
Последвайте страницата на “Наука за хората” във Facebook и LinkedIn!
За още полезни статии->
Ина Иванова е организационен психолог и съосновател на „Наука за хората“ – компания, която предоставя обучения и консултантски услуги в сферата на ефективото общуване, невербалната комуникация, изграждането на имидж. Работи с действащи политици, популярни личности, мениджъри и предприемачи.