торта с маршмелоу

Тестът Маршмелоу – или защо ни е трудно да си седим у дома

Кoe е общото между това малки деца да се въздържат от лакомство и големи хора да се въздържат от това да излизат навън? 

 

Вероятно сте чували за експеримента с бонбоните маршмелоу, който е проведен за първи път от Уолтър Мишел и колегите му. Прелестни деца от предучилищна възраст били седнали пред чиния с маршмелоу и им е било казано : „Ако не изядете този маршмелоу, когато се върна, можете да изядете два. Изследователите оставили децата сами в стаята с лакомството и заснели на видео какво правят, докато чакат.

 

Това проучване ни учи много за самоконтрола, забавянето на удоволствието и личностните различия. И ако тези уроци някога са имали значение, то днес са по-значими от всякога.

 

Защото това, което се иска от нас да правим е забележително като това, което са направили тези деца от предучилищна възраст?

Как така? Нека обясня.

 

Авторитетна фигура в лицето на генерал Мутафчийски ни казва: „Останете си вкъщи. Спрете да излизате. Спрете да прегръщате хората. Ще има голямо значение на по-късен етап. “

 

Подобно на децата от проучването за маршмелоу бонбоните, ние трябва да му се доверим как да се държим и какво да правим. И ние имаме обещание за награда някъде в бъдеще. Наградата е много далеч и определено не се чувства като истинска такава. Разбира се, експертите ни показват всички криви и графики със заболели и починали, за да ни докажат, че има смисъл да се въздържаме за общото благо.

 

Но това, което фактите, цифрите и дори супер страшните истории за лоши неща, които се случват не успяват да направят, е да променят начина, по който се чувстваме заради маршмелоу бонбона, която седи точно пред нас (да излезем на дълга разходка и да живеем живота си, без да се дистанцираме от околните).

 

Подобно на децата в изследването, ние трябва да имаме известна вяра в абстрактна идея, докато има нещо друго, което искаме да направим точно сега.

Трябва да чакаме, трябва да бъдем търпеливи и трябва да направим всичко това, докато силното желание да изядем маршмелоу сладкиша (т.е. да излезем и да живеем нормално) е точно пред нас, изкушавайки ни със сладката си пухкавост.

 

Имам няколко (още) лоши новини за вас – ние сме само в началото на проучването

 

Нека си представим, че това е тест. Във версията на изследването за маршмелоу, експериментаторът току-що напусна помещението. Последните 10-14 дни вероятно сте усетили като най-дългите в живота си. Това не е изненадващо, защото когато имаме силно желание да направим нещо, което не е позволено, времето минава далеч по-бавно от обикновено.

 

Децата е трябвало да изчакат 5 минути за втория маршмелоу. Според изгледите на тенденциите на заболяването от коронавирус, тези минути може да бъдат еквивалентни на 30-тата секунда в нашия тест за забавяне на удоволствието.

 

И ще започне да става все по-трудно да продължаваме да чакаме. Няма да виждаме плодовете на нашия труд до края на социалното дистанциране (и наистина, ако промяната на социалното ни поведение промени резултата, ние никога няма да видим или знаем, че това, което правим е от значение) и хората все още ще се разболяват и все още ще умират – и двете с много неприятно бързи темпове.

 

И сега какво?

 

Спомняте ли си какви са съветите, които са ни давали родители, учители и близки, когато сме били малки? Те ни учеха да отлагаме удовлствието, като ни казваха, че може да отидем да си играем, след като си напишем домашното. Или ни даваха десерт, едва когато сме си изяли зеленчуците.  Време да използваме тези уроци на практика.

Чувството за неотложност ще се опита да ни накара да правим и мислим глупави неща. Не се чувстваме добре сега и все още чакаме. Чакаме и искаме да изядем този проклет маршмелоу и да продължим напред. Но още не е време за награда.

 

 

 

нинджа съвет

 

 

Търсте ли начин да се справите със стреса?

Не оставяйте психологическите си нужди на заден план, свържете се с нас и се запишете за индивидуална консултация!

 

 

 

Едно от най-жестоките неща, които се случват, когато хора са изправени пред предизвикателства за самоконтрол, е, че умовете ни започват да си играят игрички с нас. Може да започнем да чувстваме, че това, което правим, всъщност няма значение (това би било като да мислим, че два бонбона маршмелоу по-късно, не са по-добър вариант от един маршмелоу сега). И още по-лошо, ще започнем да чувстваме, че на другите хора не им пука. Ще започнем да мислим, че вече сме направили достатъчно, за да можем да си вземем почивка сега (и да излизаме навън) или че тъй като другите хора си правят почивка (излизат навън), ние също заслужаваме такава.

 

Овладейте желанията си, хора!

 

Това е умът ви, който се опитва да си играе с вас. Точно като децата от „Тестът маршмелоу“, ние трябва да бъдем търпеливи, без да се съсредоточаваме върху изкушението точно пред нас. Децата, които направиха най-лошото – веднага сложиха първия маршмелоу в устата си – се съсредоточиха само върху изкушението. Вдигнаха го, подушиха го, дори го облизаха.

Трябва да бъдем като децата, които се справиха по-добре в проучването и които спечелиха обещаната награда. Тези деца пееха песни, за да се разсейват, закриваха очите си… правеха какво ли не само и само, за да се разсеят и да дочакат наградата.

 

Можем да отклоним поглед от трудностите и предизвикателствата на ситуацията, като вместо това се фокусираме върху по-абстрактни мисли за бъдещите награди и за общото добро. Правейки това ние ще помогнем не само на себе си, но и на хората около нас. Ще ги запазим здрави и живи.

 

Без значение какви стратегии използвате, за да преминете през това изпитание, със сигурност ще изпитате голямо неудобство, неудовлетворение и несигурност. Чувството за скука и несигурност ще подбуди много от нас да изпитват чувство за неотложност, че трябва да действате сега. Това е още една игра, която умът ви играе. Усещането се спешност ограничава това колко възможности мислим, че имаме, като ни кара да вярваме, че сме силно ограничени, дори да не е точно така.

 

И така, какво може да ни направи експерти по отлагане на удоволствието по време на световна криза?

 

Знайте, че това ще премине.

Може да отнеме много повече, отколкото е отнело на децата в експеримента. Може да отнеме още седмици, дори месеци. Това е време, през което да помислим за уроците, на които са ни учели нашите близки. Сега ние трябва да мислим за тях и да ги спасим.

 

Бъдете търпеливи, запазете самообладание, бъдете ОК с това да не знаете как точно ще протече всичко.

 

Затаете дъх и просто си останете у дома. Наградата ще бъде по-сладка и ще можем да я споделим с близките си. А както вече разбрахме, няма по-ценно от това да сме здрави и да бъдем в компанията на любимите ни хора.

 

Източник: Psychology Today

 

👁 Мислите ли, че някой ваш  близък или приятел ще намери тази статия за полезна? Изпратете му я! 🙂

Последвайте страницата на “Наука за хората” във Facebook и LinkedIn!

За още полезни статии->

 

 

КОМЕНТИРАЙ И ЗАДАЙ ВЪПРОС

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

seven − six =

Приемам Privacy Policy