Как да научим детето да говори за чувствата си
Как да научим детето да говори за чувствата си – в тази статия ще погледнем в дълбочина на отношенията с вашето дете. Включени са и упражнения, които сами да опитате, за да стигнете до това, което би работило най-добре за вас.
Как да научим детето да говори за чувствата си , докато самите ние понякога не знаем как да ги изразим? Независимо дали в отношението с детето или с друг възрастен. Подготвили сме ви примери, в които със сигурност ще се припознаете, поне отчасти.
Времето прекарано под карантина може да бъде истинско предизвикателство за родители и техните малки деца. Но всъщност това може да е чудесен период, по време на който да заздравите още повече отношенията с вашето дете. „Но аз познавам детето си отлично“ – ще кажете. И вероятно сте прави. Но когато отглеждате дете една от най-трудните задачи е да му помогнете да се научи да разпознава и наименова чувствата си.
Когато детето ви е разстроено, може би автоматичната ви реакция е да се опитате да отхвърлите валидността на неговите чувства. Например:
„Ти всъщност не изпитваш такова нещо“.
„Говориш така просто защото си уморен“.
„Няма защо толкова да се разстройваш“
Системното отхвърляне на валидността на чувствата им може да обърка и да разгневи децата.
Освен това ги учи да се заблуждават по отношение на чувствата си и да не им се доверяват.
Нека направим едно упражнения по усещане.
Сега ще видите примери на детски изказвания, които водят до автоматично отхвърляне от страна на родителите им.
Моля, прочетете всяко изказване и наум сложете в балончето на възрастния, какво според вас може да каже един родител, ако отхвърля валидността на чувствата на детето си.
Случайно не написахте ли неща като:
„Това не е така. Знам, че дълбоко в сърцето си ти наистина обичаш бебето“.
„Какво приказваш? Рожденият ти ден беше прекрасен – сладолед, торта, балони. Щом се държиш така, това е последният рожден ден, който ще празнуваш!“
„Шините не може да ти убиват чак толкова много. Дали сме толкова пари за тях, че ще си ги носиш, искаш или не искаш!“
Някак си този маниер на говорене се отдава лесно на мнозина. Но как се чувстват децата, когато чуят такъв отговор? За да получите представа какво означава да отхвърлят валидността на чувствата ти, опитайте следното упражнение:
Представете си, че сте на работа. Вашият шеф ви моли да му свършите някаква допълнителна работа, при това до края на работния ден. Имате най-доброто желание да се заемете с нея веднага, но тъй като е последвала цяла поредица от спешни неща, забравяте напълно. Ситуацията е била толкова напрегната, че едвам сте успели да обядвате.
И докато вие и няколко ваши колеги се приготвяте да си тръгвате, шефът ви идва и пита дали сте свършили поръчаната от него работа. Опитвате бързо да му обясните колко работа ви се е струпала днес.
Той ви прекъсва. С висок и гневен тон крещи: „Не ме интересуват твоите извинения! За какво си мислиш, че ти плащам, да си седиш цял ден на задника ли?“
И щом си отваряте устата да кажете още нещо, той отсича: „Спести си думите“ и се качва в асансьора.
Вашите колеги се правят, че нищо не са чули. Събирате си нещата и излизате от офиса. На път за вкъщи срещате свой приятел. Все още сте толкова разстроен, че започвате да му обяснявате какво ви се е случило току-що.
Вашият приятел се опитва да ви „помогне“ по осем различни начина. Прочетете всеки пример и се опитайте да си представите каква би била спонтанната ви реакция.
(Няма правилни или неправилни реакции. Това, което вие чувствате, то е правилното за вас.)
1. Отричане на валидността на чувствата:
„Няма защо да се разстройваш. Глупаво е да се чувстваш по този начин. Сигурно просто си уморен и си склонен да преувеличаваш всичко. Не може да е толкова лошо, колкото го изкарваш. Я се усмихни… толкова си готин, като се усмихваш“.
Вашата реакция: ?
2. Философски отговор:
„Виж, такъв е животът. Нещата невинаги се получават така, както ни се иска. Трябва да се научиш да приемаш всичко и да продължаваш напред. В този свят нищо не е идеално“.
Вашата реакция: ?
3. Съвет:
„Знаеш ли какво трябва да направиш според мен? Утре сутринта отиваш право в кабинета на шефа си и му казваш: „Вижте, не бях прав“. После си сядаш на бюрото и свършваш работата, която не си му свършил днес. И не позволявай да те отвличат тези спешни задачки, за които ми говориш. И ако си умен и искаш да останеш на тази работа, се постарай това да не се случва никога повече“.
Вашата реакция: ?
4. Въпроси:
„Какви бяха точно тези неотложни задачи, заради които не си могъл да свършиш работата, за която те е помолил шефът ти? „Не ти ли мина през ум, че той ще се ядоса, ако не я свършиш веднага?“ „Това случвало ли се е преди?“ „Защо не го последва по коридора и не се опита да му обясниш още веднъж?“
Вашата реакция: ?
5. Защита на противниковата страна:
„Разбирам шефа ти. Той вероятно е под ужасно напрежение. Имаш късмет, че не си изпуска нервите още по-често“.
Вашата реакция: ?
6. Съжаление:
„Ох, горкият. Това е ужасно. Толкова ми стана мъчно за теб, че мога да се разплача“.
Вашата реакция: ?
7. Любителска психоанализа:
„Минавало ли ти е някога през ум, че причината да си толкова разстроен е понеже шефът ти представлява фигурата на бащата в твоя живот? Като дете може би си се страхувал да не разочароваш баща си. Когато шефът ти те е смъмрил, ранните ти страхове от отхвърляне са се върнали в съзнанието ти. Така ли е?“
Вашата реакция: ?
8. Съчувствие (опит да реагира на вашата емоционална вълна):
„Човече, това е много неприятна история! Да ти вдигне такъв скандал, и то пред други хора, особено след като си бил под такова напрежение цял ден, това не се преглъща лесно!“
Вашата реакция: ?
Току-що изследвахте върху собствените си реакции няколко крайно типични начина, по които би се развил подобен разговор.
Когато човек е разстроен или наранен, последното, което искам да чуе, са съвети, философии, психологии или пък гледната точка на другата страна. Този вид разговори могат да го накарат да се почувства още по-зле. Съжалението го накара да се почувства жалък, въпросите ще го накарат да се оправдава, а най-вбесяващото от всичко е да чуе, че няма причина да чувства това, което чувства.
Спонтанна реакция на всички тези отговори е: „О, остави, няма смисъл да разговаряме“
Но ако някой наистина изслуша, ако някой наистина разбере вътрешната болка и позволи да говори повече за това, което го измъчва, той ще започне да чувства облекчение, обидата отшумява, овладява чувствата си и преодолява проблема си.
Процесът с децата не е много по-различен.
Те също могат да се справят сами, ако им се предложи вниманието и съчувствена реакция. Но думите на съчувствието не идват естествено, те не са наш „майчин език“. Повечето от нас са израснали със същото незачитане на чувствата им от страна на възрастните. За да усвоим този нов език на разбирането, трябва да научим и да практикуваме методите му.
Ето някои способи да помогнем на децата да се справят с чувствата си.
1. Изслушвайте ги с цялото си внимание.
2. Признайте валидността на чувствата им с възклицания като: „Аха!“, „Ммм“, „Ясно“.
3. Дайте имена на чувствата им. Например – „Разбирам, че се чувстваш тъжен /ядосан /обиден…“
4. Позволете им да осъществят своите желания поне във фантазиите си.
Търсте ли начин да се справите със стреса?
Не оставяйте психологическите си нужди на заден план, свържете се с нас и се запишете за индивидуална консултация!
Наука за хората – ПОДКАСТ
Източник: В статията са използвани части от книгата : „Как да говорим така, че детето да слуша – и да го слушаме така, че да говори“ – Адел Фабер, Илейн Мазлиш , издателство Изток-Запад
Мислите ли, че някой ваш близък или приятел ще намери тази статия за полезна? Изпратете му я! 🙂
Последвайте страницата на “Наука за хората” във Facebook и LinkedIn!
За още полезни статии->
Ина Иванова е организационен психолог и съосновател на „Наука за хората“ – компания, която предоставя обучения и консултантски услуги в сферата на ефективото общуване, невербалната комуникация, изграждането на имидж. Работи с действащи политици, популярни личности, мениджъри и предприемачи.