кой е карл г. юнг?

Карл Г. Юнг – Червената книга

Време за прочитане на статията: 7 минути

Карл Г. Юнг е всепризнат като водеща фигура в съвременната западна мисъл, а творчеството му продължава да разпалва спорове. Той играе съществена роля в оформянето на съвременната психология, психотерапия и психиатрия.

 

Карл Г. Юнг – надникнете в една от най-значимите му книги и научете малко повече за една изключителна фигура. 

 

Творчество му обаче е оказало още поголямо влияние извън професионалните кръгове – Юнг и Фройд са първите две имена, които идват някому наум, стане ли дума за психология. Техните идеи са широко разпространени в изкуството, хуманитаристиката, киното и популярната култура. Карл Г. Юнг е също така считан за един от вдъхновителите на Ню Ейдж движението. Ето защо е изумително да осъзнаеш, че книгата, която е в сърцевината на неговото дело, върху която е работил над шестнайсет години, се публикува едва сега.

Едва ли има много други непубликувани творби, които да са породили толкова дълготрайни последици върху обществената и интелектуалната история на ХХ век, като Червената книга или Liber Novus (Нова книга) на Юнг. Сочена от Юнг за ядро на късните му произведения, тя отдавна е призната за
ключа към разбирането на техния произход, но, ако не броим няколко мамещи надниквания, досега оставаше недостъпна за изследване.

Културният момент

 

Първите две десетилетия на двайсети век са свидетели на голям брой експерименти в областта на литературата, психологията и изобразителното изкуство. Писателите се опитват да отхвърлят ограниченията на съществуващите условности, за да изследват и пресъздадат пълния обхват от вът решни опитности – сънища, видения и фантазии. Експериментира се с нови форми и стари форми се прилагат поновому. През автоматичното писане на сюрреалистите до готическите фантазии на Густав Майринк писателите влизат в досег и сблъсък с изследванията на психолозите, заети с подобни проучвания. Художници и писатели си сътрудничат в опитите да
открият нови форми за изобразяване и описване, нови съчетавания на образ и текст.

Психолозите са в търсене да надхвърлят пределите на философската психология и се заемат да изследват предмета си като художници и писатели.

 

Не съществуват отчетливи деления между литература, живопис и психология; писатели и художници заимстват от психолозите и обратно. Мнозина значими психолози като Алфред Бине и Шарл Рише пишат драматургични и художествени произведения, често пъти под измислени имена, като темите им отразяват тези на „научните“ им съчинения.

Густав Фехнер, един от основателите на психофизиката и експерименталната психология, описва душевния живот на растенията и Земята като син ангел.
Междувременно писатели като Андре Брьотон и Филип Супо усърдно четат и ползват произведенията на парапсихолози и психопатолози като Фредерик Майърс, Теодор Флурноа и Пиер Жане. У. Б. Йейтс си служи със спиритическо автоматично писане, за да съчини в своето Видение  поетична психокосмология. Навсякъде се търсят нови форми за изобразяване на проявите на вътрешния опит с цел духовно и културно обновление. В Берлин Хуго Бал отбелязва:

Така изглеждат светът и обществото през 1913 г. – животът е напълно заплетен и овързан. Своеобразен стопански фатализъм властва и вменява
всекиму, все едно дали се противи, определена функция и заедно с нея своя интерес и своя характер. Църквата се счита за „фабрика за спасение“ със
занижено значение, литературата – за предпазен вентил. […] Но най-животрептящият въпрос денем и нощем е следният: съществува ли някъде някаква власт, достатъчно силна и преди всичко достатъчно жизнена, че да овладее това положение? И ако няма такава, как може човек да му се изплъзне?

Насред тази културна криза Карл Г. Юнг замисля да предприеме разгърнат експериментален процес със самия себе си, чийто резултат е Liber Novus, психологическо произведение в литературна форма. Днес сме застанали от другата страна на вододела между психология и литература. Да обсъждаме Liber Novus днес ще рече да разискваме творба, чието възникване е било възможно само преди установяването на тези граници. Нейното изследване помага да се разбере как са се появили границите.

Но първо може би ще попитаме:

Кой е Карл Г. Юнг ?

 

Юнг е роден през 1875 г. в Кесвил, на езерото Констанс. Семейството му се премества в Лауфен, при водопада на Рейн, когато той е на шестмесечна възраст. Има по-малка сестра. Баща му е пастор в Швейцарската реформистка църква. Към края на живота си Юнг пише спомени, озаглавени „За началните събития в моя живот“, впоследствие включени в Спомени, сънища, размисли в силно редактиран вид.
В този текст той разказва ключови събития, довели го до психологическото поприще. Спомените с техния фокус върху значими
детски сънища, видения и фантазии могат да бъдат разглеждани като въведение в Liber Novus.

В първия сън той стои на поляна, на която има оградена с камъни дупка в земята. Вижда стълби, слиза по тях и се озовава в някаква стая, в която на златен трон седи нещо като дънер от човешка кожа и плът с око на темето. В тоя миг чува как гласът на майка му казва, че това е „човекоядецът“. Не е сигурен дали тя има предвид, че това нещо действително яде деца, или пък че прилича на Христос. Този образ дълбоко повлиява върху представата му за Христос. Години по-късно осъзнава, че в действителност нещото е пенис, а още по-късно, че фигурата е ритуален фалос и обстановката изобразява подземен храм. Започва да схваща съня като посвещаване „в тайните на
земята“. 

В детството си Юнг преживява редица зрителни халюцинации.

 

Изглежда, че притежава способност да ги предизвиква волево. На семинар през 1935 г. си спомня как като малко момче толкова се взирал в портрета на дядо си по майчина линия, че накрая „видял“ дядото да слиза по стълбите. Един слънчев ден, когато е на дванайсет години, Юнг върви по Мюнстерплац в Базел и се любува на слънчевите отражения по новонаредените гледжосани керемиди върху покрива на катедралата. Тогава го спохожда ужасна греховна мисъл, която той отпъжда.

Няколко дни наред пребивава в силна тревога. Накрая, след като се самоубеждава, че сам Бог му внушава тази мисъл, точно както сам Бог е този, който е поискал Адам и Ева да съгрешат, се предава на мисълта и вижда как седналият на престола си Бог пуска над катедралата чудовищни купчини лайна, които срутват новия покрив и разрушават сградата.

Вследствие на това Юнг се изпълва с неизпитвано дотогава чувство на блаженство и облекчение.

 

Смята, че това е пряко преживяване на „живия Бог, който в своето всемогъщие и свобода стои над библията и църквата“. Усеща се сам пред Бога и счита, че в този миг е станал за първи път истински отговорен. Осъзнава, че се касае за тъкмо такова пряко и непосредствено преживяване на живия Бог, стоящ отвъд църквата и библията,
каквото баща му никога не е имал. Чувството, че е избран, в деня на първото му причастие го довежда до окончателна раздяла с илюзиите спрямо църквата. Убеждавали го колко велико преживяване го чака. Вместо това – нищо.

Стига до извода: „За мен това не беше религия, а липса на Бог. Църквата беше място, което нямаше защо
повече да посещавам, за мен там нямаше живот, а само смърт“ 

По това време Карл Г. Юнг започва ненаситно да чете и е особено поразен от Гьотевия Фауст. Поразява го фактът, че във фигурата на Мефистофел Гьоте
взема дявола на сериозно. Сред философите е впечатлен от Шопенхауер, който признава съществуването на злото и огласява страданията и нещастия та
в света. Юнг има чувството, че живее в два различни века и изпитва силна носталгия по осемнайсети век.

Чувството му за двойственост добива израз в две редуващи се личности, наименувани №1 и №2.

 

 

Личност №1 е четящият романи ученик от Базел, а личност №2 се отдава на религиозни размишления в уединение, в неразривно общение с природата и всемира. „Божественият свят“ е нейната обител. Тази личност се усеща много по-действителна. Личност №1 иска да се освободи от тъгата и самотата на личност №2. Когато личност №2 се появява, усещането е сякаш някакъв отдавна мъртъв, но вечно присъстващ дух влиза в стаята. №2 е с неопределен характер. Свързва се с историята, в частност със Средновековието. №2 гледа на №1, с неговите слабости и недостатъци, като на спътник, когото се налага да търпи. Взаимодействието продължава през целия живот на Юнг.

Според неговото виждане всички сме такива – част от нас живее в настоящето, а другата ни част е свързана с отминалите векове. Когато наближава време да избира кариера, конфликтът между двете личности се засилва.

№1 иска да се посвети на естествените науки, а №2 – на хуманитарните.

 

 

Тогав Карл Г. Юнг бива споходен от две решаващи съновидения. В първото той върви през тъмна гора покрай Рейн. Натъква се на гробищна могила и започва да копае, докато не открива останки от праисторически животни. Този сън пробужда в него желание да научи повече за природата. Във второто съновидение той се намира в гора, прорязана от потоци. Стига до кръгло езерце, обградено от гъста подводна растителност. Във вира той вижда прекрасно създание – огромна радиолария. Подир тези сънища той взема решение в полза на естествените науки. За да осигури прехраната си, избира да следва медицина.

След това вижда друг сън. Намира се на непознато място, обвито в мъгла и върви бавно срещу вятъра. Пази малка свещичка да не угасне. Вижда голяма черна фигура да приближава заплашително. Събужда се и осъзнава, че фигурата е всъщност сянката, хвърлена от свещта. Според него №1 в съня е държащият свещта, а №2 го следва като сянка. Приема това за знак, че трябва да продължава напред като №1 и да не поглежда назад към света на №2.

В студентските му години взаимодействието на двете личности не престава.

 

Наред с медицинските лекции Карл Г. Юнг се посвещава на интензивно извънкласно четене, особено на Ницше, Шопенхауер, Сведенборг  и на писатели спиритисти. Тъй рече Заратустра на Ницше силно го впечатлява. Чувства, че собствената му личност №2 съответства на Заратустра и се бои да не би личност №2 да е също тъй болнава. Като студент участва в полемичен кръжок – обществото „Цофингия“, в което изнася беседи по такива теми. Особено заинтригуван е от спиритизма, тъй като изглежда, че спиритистите използват научни методи, за да изследват свръхестественото и да докажат безсмъртието на душата.

Втората половина на деветнайсети век става свидетел на появата на съвременния спиритизъм, завладял Европа и Америка. Посредством спиритизма се изпада в трансови състояния с придружаващите ги явления – трансова реч, глосолалия, автоматично писане и гадаене с кристално кълбо. Спиритическите феномени привличат вниманието на водещи учени като Крукс, Цьолнер и Уолъс, както и на психолози, в т.ч. Фройд, Ференци, Блойлер, Джеймс, Майърс, Жане, Бергсон, Стенли Хол, Шренк-Нотцинг, Мол, Десоар, Рише и Флурноа.

По време на следването си в Базел Юнг и колегите му участват в сеанси. През 1896 г. се заемат с дълга поредица от сеанси с неговата братовчедка Хелене Прайзверк, която изглежда да притежава способности на медиум. Юнг открива, че по време на транс тя се превръща в различни личности, както и че той би могъл да призовава тези личности чрез внушение. Явяват се мъртви сродници и тя напълно се превъплъщава в тях.

Из “Червената книга” – издателство Изток-Запад

 

Мислите ли, че някой ваш  близък или приятел ще намери тази статия за полезна? Изпратете му я! 🙂

👁Последвайте страницата на “Наука за хората” във Facebook и LinkedIn!

За още полезни статии->

Ина Иванова е организационен психолог и съосновател на “Наука за хората” – компания, която предоставя обучения и консултантски услуги в сферата на ефективото общуване, невербалната комуникация, изграждането на имидж. Работи с действащи политици, популярни личности, мениджъри и предприемачи.

КОМЕНТИРАЙ И ЗАДАЙ ВЪПРОС

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *