Поощрение или наказание? Камшик или сладкиш?
Свикнали сме, когато не се справим добре с нещо да очакваме да ни се скарат, да ни засрамят, да ни увикат, а може би и да ни набият… Рядко обаче срещаме поощрение при старание и постигнати резултати.
Това са част от възпитателните подходи на нашите родители и учители, които са използвали, когато сме били малки. Това не важи за всички, разбира се, но като цяло грешките в по-голяма степен се наказват, отколкото да се търси друг подход за мотивация като поощрение. По тази логика, много от нас намират за нормално да прилагат подобни “възпитателни” методи на нашите близки, приятели… деца? А до какво води това?
Искате ли да овладеете тънкостите на общуването?
Запишете се на курсът ни по социални умения ANIMUS сега!
Ако си се изправил на дъската пред целия клас и си сбъркал, а учителката ти те е увикала, написала ти е двойка и всички са ти се смяли, това ще повиши ли мотивацията ти да учиш повече? Или само ще затвърди усещането за несигурност и неувереност за твоите способности.
Нека да разгледаме сценария от различен ъгъл. Имаме дете, което е “слаб ученик”. Как е изградена тази представа у него? Нека погледнем от психологическа гледна точка.
Неговите родители вероятно му се карат всеки път, когато се прибере и видят новата двойка в бележника. Когато седне да си напише домашните, той изпитва затруднения и за всяка грешка получава удар с тетрадката по главата или бива увиквано. Какъв е резултата – то не желае да си пише домашните, вероятно е с лоша дисциплина, не обича ученето и училището, защото всичко това свързва с болка, страх, унижение.
Квалифициран като “лош ученик” и “лошо дете”, малкото момче изгражда образ за себе си. И тъй като хората са му лепнали етикета “слаб ученик”, той е длъжен да отговаря нa представата им за него. Всеки от нас обича да е последователен в поведението си и има нужда от това, иначе настъпва объркване. Последователността се нарича още навик, модел на поведение и т.н. Това, което е предвидимо за всеки от нас, дори ситуациите, в които се намираме да са различни. Например, ако сме мързеливи в личните си проекти и стремежи, много по-склонни ще сме да се проявяваме като небрежни и лениви в работна среда. Също така, ако сме амбициозни в работата, много е вероятно сме такива и в други ситуации като спорта, взаимоотношенията и т.н.
От друга, когато сме наричани с определението “отличен ученик”, се чувстваме длъжни да отговаряме на това всеки ден, като си пишем прилежно домашните, учим си уроците, записваме си старателно в тетрадките по време на час.
Какво би се случило със “слабият ученик”, ако вместо да се преувеличават неговите грешки, не им се обръща особено внимание, а фокусът е върху поощряване и успехите? Какво би се случило, ако по време на подготовката на домашните, то бива хвалено за старанието и се отбелязва дори най-малкият му напредък? Нима то няма да започне да мисли за себе си като за способен да се учи и да напредва? А това от своя страна да повиши неговото удоволствие от ученето, да повишава мотивацията му и съответно да се старае да оправдава новото определение за него, а именно “старателен ученик, “напредващ в ученето” и т.н.
Дали сме деца или вече възрастни хора, правилото за поощрението и наказанието важи с пълна сила.
“Камшикът”, с който наказваме себе си и околните действа демотивиращо, деградивно и съсипващо.
Колко пъти, когато сме нагрубили колега, подчинен, приятел, роднина, това е довело до подобряване на отношението му към нас? А нима не го е направило още по-лошо?
Разбира се, че ще е така. Колкото повече фокусираме вниманието на човек върху неговите грешки и лоши резултати, толкова по-лоши ще са те и неговото отношение към работата ще става все по-негативно.
Давайки “сладкиш” обаче, става нещо друго.
Дори да сбъркат, когато отбелязваме положителното в хората, като им кажем колко ги ценим, като отбележим това, което ни харесва у тях и като ги поощрим.
Има и начин на практика да сменим подхода. Вместо да добавяме “НО…еди-какво-си”, можем да кажем друго. Да добвавим вълшебното “И”.
Например:
“Васко, ти се справяше добре със работата си, НО съм много недоволен от представянето ти през последния месец. “
Тук е явно, че Васко, ще изпита радост от първата част от изречението, но бързо ще разбере, че тя е била казана, за да му покаже колко зле се представя сега. Това ще го демотивира, ядоса, уязви, ще накърни достойнството му. А нищо от това няма да доведе до положителни последствия. Васко ще изпита неприязън към този, който му говори така, както и ще намрази работата, която върши.
Ето и положителен вариант на изречението:
“Васко, ти винаги си бил ценен служител за нашата компания И знам, че въпреки последните резултати от последния месец, ти си полагал не по-малко старание от преди в работата си.”
Казвайки това, се започва отново с комплимент за работата на служителят, добавяйки, че неговото старание не оставя незабелязано. Това мотивира у Васко да оправдава доверието и това, че е ценен и работата му, ще го кара да се състезава със себе си, като подобри представянето си. Индиректно му е посочено, че грешката е забелязаа, но фокусът не е върху лошото представяне, а върху това, колко е старателен Васко.
Всичко, което споменах може да важи от теми свързани с бита до управлението на големи екипи.
Наказвайки често околните с камшик се постига главно едно – накърняване на достойнството им. Това предизвиква отбранителна реакция, желание да се противопоставят и в удобен момент да навредят в отговор. Камшикът не води до нищо положително в дългосрочен план.
Дарявайте околните със “сладкиш” и в резултат ще подсладите техния живот, като им подарите увереност и уважение. В замяна вие ще получите тяхната симпатия, подкрепа и желание да потвърдят оценката ви за тях. Самочувствието ви на човек, който общува с лекота ще се повишава, както и кръгът на хора, които ви симпатизират.
Да сме успешни в общуването не е свързано с това да се налагаме над останалите, а да им покажем, че ги ценим като личности и им помагаме самите те да се ценят повече.
Научи повече за 10 убеждения и вярвания, които ни пречат да успяваме ->
Искате ли да блеснете по време на следващата ви изява или презентация?
Запишете се на курсът ни по публично говорене POWER сега!
Наука за хората – ПОДКАСТ
Мислите ли, че някой ваш близък или приятел ще намери тази статия за полезна? Изпраете му я! 🙂
Последвайте страницата на “Наука за хората” във Facebook и LinkedIn!
За още полезни статии->
Ина Иванова е организационен психолог и съосновател на „Наука за хората“ – компания, която предоставя обучения и консултантски услуги в сферата на ефективото общуване, невербалната комуникация, изграждането на имидж. Работи с действащи политици, популярни личности, мениджъри и предприемачи.