Професионален стрес – 3 неща, които трябва да знаем
Какво е стрес
Стресът е неизменна част от работната среда, както и в личния живот. Свикнали сме да го разглеждаме с негативна конотация, но това не може да се счита за вярно твърдение, тъй като може да притежава и мотивираща за човека сила. Тя от своя страна да го провокира да извършва действия, които могат да доведат до промяна на неговото професионално положение, среда и всякакъв тип материално и личностно облагодетелстване. Стрес възниква в редица житейски ситуации, но за целта статията ще се придържаме към по-тясно разглеждане – професионалния стрес, който се формира в работната среда.
Едно от понятията за стрес го определя като “психично състояние на личността, формирано в следствие на всички видове натиск, на които животът я подлага”(Марин Паунов,2013). Като цяло стреса бива изследван по три начина. Те са изразени във външен стимул или събитие; това как човек реагира на ситуацията, благодарение на своите емоции и познавателни способности или като първична биологична реакция.
Сред най-ранните изследователи на стреса от тях е Ханс Селие. Той го определя като “предимно физиологична реакция, на определени заплашителни събития от средата”.
Дефиниране на професионалния стрес
Ханс Селие разглежда възникването на професионален стрес като “резултат от несъответствието между набора от умения и компетенции на човека и изискванията, на които трябва да отговаря, за да е способен да изпълни работните си задачи” (Роналд Ригио, 2006).
Като цяло стресът може да бъде управляем и е неизменна част от работната среда, но когато се загуби контрол могат да се наблюдават физически изменения. Хроничния професионален стрес води до редица физически неразположения. Като промени в храненето (преяждане или липса на апетит), проблеми със съня, цялостна умора или проблеми в личните отношения. При наличие на силен стрес могат да възникнат и изпотяване, учестени пулс и дишане, както и високо кръвно налягане. Професионалният стрес възниква при “физиологични и/или психични реакции на събития, които се възприемат като заплашителни или обременителни”.
Маслак нарича този тип стрес прегаряне или познат още като “burn out”. Той се изразява в емоционално изтощение, деперсонализация и намалени лични постижения. “Прегарянето” се изразява също така във физическа умора и намалени когнитивни способности. Решаването на работни задачи може да се превърне в предизвикателство, наред с изпълнението на рутинни ежедневни дейности, които не са водели до подобни реакции.
Фактори, които водят до стрес
Стресът на работното място може да възникне от изискванията, на които трябва да отговорим. Още от контролируемостта, която е наложена над работния процес или микромениджмънта. Твърде ясната прогнозируемост в работата или неопределността също могат да повлияят значително. Работата и нейните специфики също могат да са източник на стрес – какво е нивото ни на натоварване, можем ли да поемем целия обем работа. Изпълнението на задачите ще отговори ли на очакванията към нас. От своя страна крайните срокове допълнително могат да повишат стреса, който изпитваме. Рутината и еднообразието също могат да бъдат източник на стрес. Конфликтните ситуации в работната среда, липсата на социална подкрепа и неяснотата се отнасят също към стресиращите фактори.
Освен изброените по-горе, външните фактори също могат да са източник на несигурност и стрес. Това е икономическата обстановка, която в днешно време може да определим като “нестабилна”. От своя страна тази нестабилност води до пазарни промени, които трябва да можем да сме достатъчно гъвкави, за да посрещнем и да им отговорим. Конкуренцията се увеличава и предлаганите продукти и условия се увеличават с всеки ден. Глобализацията и безработицата също влияят стресиращо. Особено при наличието на редица конкурентноспособни лица, с които можем да бъдем заменени на работното място.
Искате ли да общувате свободно и без притеснения?
Запишете се на курсът ни по социални умения ANIMUS сега!
Кое ни стресира в работната сега – фактори свързани със самата организация
Избирайки вида на организацията, в която ще се работи, може се да попадне в една от следните ситуации – да сме част от малка или голяма организация. Това може да има отношение, както към начина на управление, йерархичността, физическата обстановка, взаимодействието с колеги и т.н. Това неизменно е свързано с промените, които можем да очакваме, че ще възникнат. Типът култура в организацията също е съществен фактор. Например дали се държи на управлението на човешките ресурси в организацията или се насърчава текучеството на служителите.
Системата за стимулиране на служителите може да е ориентирана в стил “моркова и тоягата”, като строго наказва и справедливо награждава. Други начини са стемежа към удоволствие и награда или избягването на наказание от служителите. В такива случаи често компаниите още при етап подбор си търсят служители, които биха били подходящи за съответната система, която искат да налагат и развиват.
Лидерският стил дава силно отражение на това до колко стресирани ще са служителите. Днес редица мениджъри са обучавани на емоционално интелигентно управление, но много други все още не са усвоили, че хората са съвкупост от емоции. Не може да се гледа на тях просто като инструменти на организацията, чрез които се достигат поставени цели. Перманентната липса на доверие и разбиране, отворена комуникация водят до настаняване на негативни настроения у служителите спрямо ръководителя, работа и съответно организацията. Не се ли създаде отъждествяване и лоялност на служителите към организацията, това ще води до намалени производствени резултати, текучество, болнични и отсъствия.
Искате ли да блеснете по време на следващата ви изява или презентация?
Запишете се на курсът ни по публично говорене POWER сега!
Наука за хората – ПОДКАСТ
Мислите ли, че някой ваш близък или приятел ще намери тази статия за полезна? Изпраете му я! 🙂
Последвайте страницата на “Наука за хората” във Facebook и LinkedIn!
За още полезни статии->
Ина Иванова е организационен психолог и съосновател на „Наука за хората“ – компания, която предоставя обучения и консултантски услуги в сферата на ефективото общуване, невербалната комуникация, изграждането на имидж. Работи с действащи политици, популярни личности, мениджъри и предприемачи.