притиска те шефа

Притиска ли ви някой? Как да реагирате на психологически натиск

„Кажи ми сега.“

„Няма какво толкова да мислиш.“

„Ако беше сигурен в себе си, вече щеше да си решил.“

Психологическият натиск да вземете решение веднага може да идва от ръководител, който иска незабавно обещание, от клиент, който настоява за отстъпка, или от партньор, който очаква отговор за бъдещето на връзката ви.

Усещате напрежение. Започвате да обяснявате, да се защитавате или да обещавате повече, отколкото сте готови да изпълните. А понякога отговаряте рязко, за да прекратите разговора.

След това, когато останете сами, мислите по-ясно и се питате: „Защо се съгласих?“ или „Защо реагирах така?“

За да разберем тези реакции, трябва да разгледаме какво защитава всеки от участниците в разговора.

Кога настойчивостта се превръща в психологически натиск?

Настойчивостта може да има основателна причина. Колега чака информация, за да продължи работа. Клиент трябва да вземе решение в определен срок. Близък човек вече няколко пъти е получил неопределен отговор.

Психологически натиск може да възникне, когато настояването започне да ограничава възможността ви да проверите информацията, да зададете въпроси или да прецените последствията.

Особено показателни са ситуации, в които:

– срокът се представя като очевиден, но никой не обяснява от какво произтича;
– въпросите ви се посрещат с раздразнение или подигравка;
– желанието да се консултирате се представя като слабост;
– съгласието ви се превръща в доказателство за любов, лоялност или компетентност;
– след всеки отговор изискванията се увеличават.

Една подобна реплика сама по себе си не разкрива намеренията на другия. Значение имат повтаряемостта, контекстът и възможността ви действително да изберете.

Защо се поддаваме, дори когато усещаме, че бързаме?

Под натиск може да започнем да решаваме два въпроса едновременно: какво искаме да направим и как да се справим с реакцията на събеседника.

Понякога вторият въпрос измества първия. Съгласяваме се, за да приключи напрежението, а последствията остават за по-късно.

Това може да се случи по различни причини.

Страхуваме се да не загубим отношенията

Пред близък човек молбата може да придобие допълнително значение:

„Ако поискам време, ще реши, че не държа на него.“

Тогава отговорът започва да служи и като уверение. Може да приемете ангажимент, за който не сте готови, защото се опитвате да предотвратите разочарование или отдалечаване.

Опитваме се да докажем компетентност

Пред ръководител или важен клиент колебанието може да се усеща като провал:

„Добрият специалист трябва да може да отговори веднага.“

Това убеждение може да ви подтикне да посочите срок или да дадете обещание, преди да сте проверили необходимото.

Професионалната отговорност обаче включва и способността да назовете какво знаете, какво още не знаете и как ще го установите.

Чувстваме се отговорни за чуждото спокойствие

Някой се тревожи и непрекъснато ви пита. Вие усещате, че трябва да го успокоите, като дадете желания отговор.

Възможно е да съчувствате на тревогата му и едновременно с това да имате нужда от време. Поемането на ангажимент само за да намалите тревогата в момента може да създаде по-голям проблем впоследствие.

Съпротивляваме се, за да възстановим усещането за контрол

Понякога натискът предизвиква незабавно противопоставяне:

„Щом ме притискаш, няма да стане!“

Тази реакция може да ви донесе облекчение, но да прекъсне обмислянето на самото предложение. Струва си да проверите дали отхвърляте условията, начина на общуване или и двете.

Блокираме и губим достъп до думите си

Друг човек говори уверено, задава поредица от въпроси и очаква бързи отговори. Вие усещате, че мислите ви се разпиляват.

Това не означава непременно, че нямате позиция. Възможно е да ви е трудно да я формулирате в условията на разговора.

Как стресът влияе върху вземането на решения под натиск?

Под силен стрес може да ни бъде по-трудно да задържим няколко условия в ума си, да сравним възможности и да променим първоначалния си подход. Метаанализ на експериментални изследвания установява средно неблагоприятни ефекти на острия стрес върху работната памет и когнитивната гъвкавост, като ефектите се различават според задачата и условията. Shields и съавтори

Емоцията сама по себе си не е достатъчна причина да отхвърлите собствената си преценка. Можете да бъдете разтревожени или разочаровани и все пак да разбирате ситуацията добре.

По-полезно е да наблюдавате конкретни признаци:

– трудно следите какво ви се предлага;
– не можете да повторите условията със свои думи;
– липсва ви важна информация;
– основната ви мисъл е „Само да приключи този разговор“;
– обещавате нещо, което още не сте преценили дали можете да изпълните.

При такива признаци е разумно да потърсите възможност за пауза, ако ситуацията го позволява.

Какво стои зад настояването на другия?

Личностните особености имат значение, но един човек може да се държи различно според обстоятелствата. По-полезно е да наблюдавате каква функция изпълнява настояването в конкретния разговор.

Когато другият трудно понася неизвестността

Той може да пита многократно, защото не знае какво да очаква. Неопределеното „Ще видим“ увеличава тази неизвестност.

Тук помага конкретен процес:

„Трябва да проверя ангажиментите си. Утре до единадесет ще ти дам отговор.“

След това спазете срока. Ако обещаете отговор и изчезнете, създавате допълнително основание за настояване.

Когато човекът е съсредоточен върху резултата

Ръководителят или клиентът може да очаква бърз отговор, защото трябва да организира следващите действия.

Покажете какво може да получи сега и какво изисква проверка:

„Днес мога да дам предварителна оценка. За окончателен срок трябва да проверя натоварването на екипа.“

Ако настоява за сигурност, която не можете да дадете:

„На този етап не мога да гарантирам срока. До утре ще мога да го потвърдя или да предложа реалистична алтернатива.“

Така правите ограниченията видими и поемате отговорност за следващата стъпка.

Когато бързането е инструмент в преговорите

„Само сега“ може да обозначава реално ограничение. Може и да се използва, за да намали времето ви за сравнение.

Поискайте конкретика:

„До кога точно важат условията и какво се променя след този срок?“

„Изпратете ми предложението писмено, за да мога да преценя всички условия.“

Крайните срокове имат различни функции в преговорите и не всички са изкуствени. Понякога времето действително е ограничено. Harvard Negotiation Law Review

Възможно е обмислянето да означава да пропуснете офертата. Това е реална цена, която трябва да сравните с цената на прибързаното обвързване.

Когато близък човек търси уверение чрез незабавно решение

Например партньорът настоява веднага да решите дали ще заживеете заедно. За него отлагането може да означава несигурност във връзката, докато вие мислите за разходи, пространство и промяна в ежедневието.

Назовете и двете:

„Искам да обсъдим съвместното живеене сериозно. Нужно ми е да поговорим за разходите и очакванията ни. Нека отделим време в неделя.“

Ако действително сте несигурни и във връзката, важно е да бъдете честни и за това. Успокоение, което не отразява позицията ви, създава ново объркване.

Когато настояването се опира на вина или оценка на характера ви

„Ако беше добър приятел…“

„Ако беше истински професионалист…“

Подобни реплики могат да превърнат конкретния въпрос в изпит за личността ви. Вместо да доказвате цялата си стойност, върнете разговора към предложението:

„Готов съм да обсъдим какво е необходимо. Не мога да потвърдя, преди да проверя възможностите.“

Или:

„Това решение е важно за мен. Ще ти отговоря, когато мога да го направя отговорно.“

Как да реагирате на психологически натиск и да поискате време?

Добрата пауза има цел и край. „Остави ме да помисля“ може да бъде начало, но често е полезно да уточните още три неща.

1. Назовете какво трябва да решите

Под натиск няколко въпроса лесно се сливат:

„Искаш сега да потвърдя участието си, бюджета или крайния срок?“

Възможно е да можете да отговорите на един от тях, докато за останалите ви липсва информация.

2. Посочете какво трябва да проверите

„Трябва да проверя две неща: времето за изпълнение и наличния бюджет.“

Това дава съдържание на паузата и ви помага да я използвате.

3. Дайте конкретен срок за отговор

„Ще ти отговоря до утре следобед.“

Изберете срок, който можете да спазите. Ако другият има реално ограничение, обсъдете дали вашият срок се вписва в него.

Когато вече сте отлагали многократно, признайте това:

„Разбирам защо настояваш — вече отложих отговора два пъти. До петък ще ти дам ясно решение.“

Правото на обмисляне върви с отговорността да не държите другите в неопределеност безкрайно.

Как да използвате паузата?

Преди да се върнете към разговора, запишете:

– какво точно приемате, ако кажете „да“;
– каква информация още липсва;
– какво ще ви струват съгласието, отказът и отлагането;
– кои последствия можете да промените по-късно;
– дали отговорът ви съответства на собствените ви желания и възможности.

Полезно е да си представите същото предложение, получено спокойно и писмено. Проверете дали тогава бихте го оценили по същия начин.

Пауза, прекарана единствено в тревожни мисли за чуждата реакция, може да ви остави също толкова затруднени. Потърсете липсващата информация и формулирайте позицията си.

А ако действително няма време?

Някои ситуации изискват бързи решения. Тогава уточнете коя е най-малката необходима стъпка и доколко тя ви обвързва:

„За да продължим работата днес, мога да потвърдя тази част. За останалото още нямам достатъчно информация.“

Това е полезно само ако отделните решения действително могат да бъдат разделени. Проверете дали частичното съгласие на практика не означава приемане на целия ангажимент.

При ограничено време назовете и несигурността:

„Това е оценката ми с информацията, която имаме сега. Остава рискът от забавяне, защото още не е потвърдена доставката.“

Отговорното решение може да включва признание, че част от обстоятелствата остават неизвестни.

Ако обмисленото ви решение е да откажете, вижте и как да отказвате елегантно.

Когато натискът е част от повтарящ се контрол

Еднократното настояване и разочарованието не са достатъчни, за да определим отношенията като насилствени. Но заплахите, системното ограничаване на самостоятелните решения, изолирането от близки и контролът върху парите са предупредителни поведения. National Domestic Violence Hotline

Ако се страхувате какво ще последва, когато поискате време или не се съгласите, преценете безопасен начин да потърсите подкрепа. В такива отношения една уверена реплика може да не промени ситуацията, а демонстративното противопоставяне да увеличи риска.

Проверете и как вие искате отговори от другите

Понякога самите ние притискаме, защото се тревожим, бързаме или трудно понасяме неопределеността.

Можете да поискате отговор така:

„Трябва да организирам работата до петък. Можеш ли да ми кажеш до четвъртък дали ще участваш? Ако няма да успееш, кажи ми направо, за да потърся друг вариант.“

В две експериментални изследвания предоставянето на конкретна реплика за отказ помага на участниците да усещат избора си като по-свободен. Това не доказва, че готовите реплики непременно променят поведението, но показва значението на достъпния начин за изразяване на несъгласие. Schlund, Sommers и Bohns

Ясната молба оставя възможност за реален отговор. Той може да бъде съгласие, отказ или предложение за други условия.

Когато ви притискат, опитайте да възстановите условията, при които можете да поемете отговорност за избора си: достатъчно яснота, необходимата информация и възможност да изразите действителната си позиция.

Ако искате да упражнявате общуването в трудни ситуации, разгледайте обучението по социални умения ANIMUS.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *